История на училището
Св. св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя, са Методий и Константин Философ, създатели и разпространители на първата славянска азбука - глаголицата, на базата на която с изменение на сложната графика се е развила кирилицата. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространявяне на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги тачи и като едни от светите Седмочисленици.
Село Габровница, се намира на 16 км северно от гр.Монтана и на 3 км от главен път София-Лом. То е заселено в края на 17 век, след разбиването на Чипровското въстание от турците - 1688 год. По сведения на стари хора първоначалното му местонахождение е било в местността "Сухи дол", където имало кладенец за вода и гъста габърова гора. От там селото носи името си - Габровница. По-късно, поради разрастването на селото, то било преместено на днешното му място. В историята на нашето село ярка диря е оставил подвига на ония родолюбци, които са поставили начало на учебното дело в селото.
Сведение за първото появяване на училището в Габровница е дал старецът Йончо Петров, който е роден около 1850 год. в с. Охрид и живял в Габровница. По негови спомени, годината на създаване на училището ни била 1866. Първите учители, с чието име е свързано откриването на нашето школо е Тудър Първанов - Кадията, наречен така, защото много разбирал и обичал да съди хората по делата им. За него се знае само, че е дошъл откъм Враца. Бил около 30 годишен и се оженил в Габровница за мома Станица от село Минкова Махала. Първия учител Тудър Първанов избрал за помещение на училището виднята (ковачницата) на селския ковач Рамчо Аличов. Виднята била покрита с лозови пръчки. Учениците сядали направо на земята. Около 3-4 години ковачницата е служила за килийно училище. Учениците пишели на пясък, а по късно на плочи с креда, на колене, седнали на земята. Четенето било трудно и продължително, защото се осъществявало по буквената система. Достъп до това училище имали само момчета и то - синове на по-заможните хора в селото, тъй като само те имали възможност да плащат таксата.
Около 1870 год. на мястото на даскал Тудър в Габровница дошъл друг даскал - Иван Петров (Попчето), който бил получил образованието си в гр.Враца. Учителствува в Габровница до 1876 год. След Освобождението на България отново учител става Тудър Първанов и по негово настояване се построява училищна сграда с доброволен труд на хората от селото. Сградата била построена само за една година на мястото на днешната черква. След напускането на даскал Тудър, една година учителствува даскал Ненов от Кюстендилско, за 160 гроша. До 1886 в Габровнишкото училище се е учило на старобългарски език, но с идването на доста интилигентния и образован за времето учител Георги Цончев - роден в гр. Пирдоп, училището коренно се променя. Той пръв въвежда като учебен предмет естествознание, отечествознание, читанка и числителница. До този момент обучението се провеждало по взаимоучителния метод. Даскал Цончев разпределя учениците по отделения и така ги обучава около 8 години. След Георги Цончев учителствуват все негови ученици и възпитаници, завършили кой второ, кой трето и четвърто отделение или първи клас, като: Младен Киров, Иван Узунов, Иван Рангелов. От 1900 год. учител в селото става Гаврил Рашков от Копривщица и работи до 1925год. През този период учителствуват и Константин Петков от с. Безденица, Гоцо Митов от с. Вълкова Слатина и др.
